Проведе се дебат по проблемите и перспективите на висшето образование в България, 03.07.2018 г.
Уважаеми колеги,
По покана на председателят на Комисията по образование и наука /КОН/ и в-к Труд, на 3 юли 2018 г. в зала Изток на Народното събрание, се проведе дебат по проблемите и перспективите на висшето образование в България като финал на дискусията, водена на страниците на вестника през последните 6 месеца. Поканени от ВОН-КНСБ бяха четирима представители /Вълчева, Кирилов, Аспарухов и Димитрова/, като участие във форума взеха и министърът на образованието и науката г-н Красимир Вълчев, министърът на културата г-н Боил Банов, кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова, народните представители от парламентарно представените партии и от КОН, ректорите, които се включиха в дискусията на страниците на вестник Труд със свои мнения и предложения, както и представители на бизнеса, синдикат КНСБ, КТ Подкрепа и НПСС. Ще посоча ректорите, които присъстваха в залата: проф. Стати Статев, проф. Анастас Герджиков, проф. Станислав Семерджиев, проф. Анна Недялкова, проф. Иван Илиев, проф. Пенчо Гешев, проф. Руслан Пенчев, проф. Христо Бонджолов, доц. Григорий Вазов, проф. Иван Марков, проф. Георги Михов, проф. Митко Георгиев, проф. Стефан Костянев,проф. Николай Драчев, проф. Иван Въшин и други.
Представям Ви резюмирани по-важните изказвания, а становищета на ВОН-КНСБ публикувам в пълния му текст.
Милена Дамянова - председател на парламентарната комисия по образованието и науката и депутат от ГЕРБ: Още до края на тази седмица аз и моите колеги ще внесем конкретни законодателни предложения за по-активно участие на работодателите в учебния процес в университетите. Това е поправка, по която ще можем да работим до края на лятото. Надявам се есента тези предложения да бъдат факт. “Изчаквах да състои този форум, за да можем да сме убедени, че от такава промяна има нужда”, каза още Дамянова.
проф. Стати Статев - ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите: Висшите училища трябва да работят в партньорство както с активното участие на бизнеса във висшето образование, така и с национално представителните синдикати, които са нашите добри социални партньори.
“Ние реално имаме тази комуникация с бизнеса, нужно е законът да я отвори, за да можем да си комуникираме на всички нива, и това да не кампанийно”. Проф. Статев даде пример, че в момента изтъкнат представител на бизнеса може да бъде поканен да води само до 10% от лекционен курс. Според него при бакалаврите, например, тази квота може да се увеличи до 20% от общия хорариум. По думите му трябва да се оптимизират връзките между университетите, тъй като положението, в което ги поставя законът, е абсурдно. “Трябва максимално да отворим възможността българските висши училища и академиите да се кооперират помежду си”. По думите му сега е възможно с подписите на двама ректори от България и Македония те да правят каквото искат съвместно, а тези в България, които са през един парк, не могат да направят нищо заедно. Според него трябва да се обърне внимание и на комуникацията с държавните структури и припомни, че 34 от висшите училища у нас са държавни. Проф. Статев уточни, че с доц. Вълчева има принципна договорка за продължаване на дискусията в началото на октомври т.г.
Г-жа Йорданка Фандъкова: Подготвените кадри са важни за икономиката
Столичният кмет и министър на образованието и науката /2009г./ Йорданка Фандъкова поясни, че за нея е било важно да отвори общинската администрация към университетите. “Имаме едно изключително и важно добро сътрудничество с много от университетите и БАН”, каза кметът и благодари на всички за това. Тя даде пример, че специалистите в новите модерни инсталации за преработка на отпадъците се подготвят в четири университета в столицата. По думите й тези млади хора биха могли да отидат навсякъде в Европа, но остават тук, защото им се дава възможност. Фандъкова добави, че нуждата от добре подготвени кадри е важна за икономиката на всеки град. “Няма нищо по-важно от това да осигурим устойчивото развитие на града, а то е възможно само с развитието на икономиката”, каза тя и поясни, че не може да стане без добре подготвени кадри.
Министър Красимир Вълчев: Обучението трябва да се дигитализира
Необходима е инвестиция в силните професионални направления.
Трябва да върнем системата на висшето образование към 1990 г.
По думите му оценката показва, че висшите училища са силни в професионалните направления, по които са обучавали през 1990 г, защото е инвестирано в материална база. “Доминиращата политика през следващите години и десетилетия не трябва да бъде разширяване на профилите, а да се инвестира в силните професионални направления.
Министърът каза още, че крайният затворен модел на академично самоуправление в дългосрочен план не е полезен и трябва да търсим неговото отваряне.
“Трябва да имаме ясни индикатори за развитие и държавна политика, която да бъде обвързана с няколко стратегии, поясни министър Вълчев. Според него задължителна обща стратегия е тази на дигитализация. “В следващите години, ако не се дигитализира малко или много висшето образование, ако не въведем дистанционното обучение ще изостанем безвъзвратно”, коментира министърът. По думите му трябва да се обърне внимание и на интензифицирането на научните изследвания. Той призова и представителите на академичната общност за партньорство. “Скоро ще предложим 11 национални научни програми, които ще бъдат на принципа на партньорство. Или всички се включвате и правите един проект или няма проект. Трябва да сме обединени и да си партнираме не само в страната и в международен план. Затова говорим за европейски университетски мрежи. Това ще бъде една от най-актуалните теми през следващите две години, допълни Вълчев и благодари за подкрепата на ректорите и на синдикат ВОН-КНСБ.
Ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков: Акредитацията да бъде опростена
“Съгласен съм, че трябва да се обсъди структурата и начинът на управление на висшите училища, моделът на акредитация и дали институционалната акредитация може да бъде опростена. Наред с това трябва да се мисли за промени в Закона за академичния състав”, каза ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. По думите му трябва да се позволи да има конкурс в самото началото, а след това да се израства в академичните длъжности без конкурс, защото често това спъва израстването.
“Време е да помислим и за нов Закон за висшето образование, сегашният е хаотичен и някои текстове противоречат на текстове от други закони. Това, че започваме да мислим за изменение на закона, не значи че не трябва да мислим за създаване на нов закон”, каза проф. Герджиков.
Стартира работна група по поставените проблеми
По предложените промени в Закона за висшето образование ще бъде сформирана работна група. “През септември ще организираме изслушване в Комисията по образованието и науката, за да видим докъде сме стигнали като дебати и конкретни решения по темите, за които се обединихме днес”, каза председателят й Милена Дамянова. Тя посочи, че работата ще бъде фокусирана върху три основни момента – промяна в системата на акредитация, на системата на управление на висшите училища и дистанционното обучение, което да смени задочната форма.
Дамянова сподели още, че трябва да спрем да говорим за системата на висшето образование като за неуспешна и произвеждаща кадри, които не могат да се реализират. „Да, лоши примери има, но в никакъв случай те не трябва да преобръщат и да градят имиджа на системата на висшето образование. Също така не можем да кажем, че няма какво да се прави оттук нататък. Смятам, че имаме доста работа”.
Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева изказа позицията на ВОН-КНСБ, която предостави и в писмен вид на представителите на изпълнителната и законодателната власт (вж. ТУК).
Вестник АзБуки публикува материала, а някои факти отрази и вестник Стандарт /виж приложенията и снимки от събитието/.
 |
 |
 |
 |
