Скъпи братя и сестри синдикалисти, колеги и приятели от ВУ и БАН!
Първи май е официален празник, най-вече на представителните синдикални организации - основни членове на КНСБ. Такива сме и ние, от ВОН!
В годината, когато отбелязваме 25-годишния юбилей на нашата организация, 110 години от организираното работническо движение в България, и в навечерието на 15-годишнината от учредяването на ВОН-КНСБ, всички ние - с гордост от свършената работа, честваме Международния ден на труда и на международната работническа солидарност, който се почита от 1886 г., защото е началото на вопъла и страданието на хора по улиците на Чикаго в защита на правата на трудещите се.
По информация от КНСБ:
Старата демокрация „Европа” доскоро беше символ на благоденствие, трудов и правов ред, социален и икономически просперитет, но сега в света се шири бедност и неравенство между труда и капитала. Политиката на строги икономии, в отговор на икономическата, финансовата и дълговата криза, се задълбочава. Резултатите са ниски доходи, дефлация, висока безработица, по-несигурна работа, неравенства и обществено недоволство. Европейският съюз рискува да заплати много висока политическа цена за провалените политики. Има алтернатива и тя се базира на публичните инвестиции, нарастване на заплатите като фактор за икономически растеж и справедливото разпределение на благата. Хората имат нужда от данъчни системи, които справедливо преразпределят общественото богатство и не правят богатите по-богати, а бедните – по-бедни. Новата Европейска комисия, водена от Жан-Клод Юнкер, предложи инвестиционен план за 315 млрд. евро. Това е стъпка в правилната посока, но тя не е достатъчна, за да възстанови загубените от 2008 г. досега инвестиции и вероятността е много малка те да бъдат насочени в държавите, които най-много се нуждаят от тях.
България е изправена пред трудни решения, защото у нас все още се робува на „фискалната консолидация”. Продължават да се лансират „структурни реформи”, които най-често означават либерализация, защита на корпоративни и лични интереси, загуба на работни места, несигурни договори за работа, ниски заплати и все по-малко и по-справедливо колективно договаряне.
КНСБ иска и подкрепя реформи, които създават икономически ръст и качествени работни места, а не такива, които максимизират печалбите за сметка на работещите семейства. Създаването и поддържането на достойни работни места за всички никога не е било по-важно, защото разделението на имащи и нямащи става все по-драстично: 48% от българското население е в риск от бедност и социално изключване; 27% от наетите са „ниско платени работници” и основен източник за попълване контингента на „работещите бедни”; 25% от младите хора, които са завършили образованието си, се борят да намерят достоен труд; 2/3 от нашите майки и бащи мизерстват с пенсии около и под официалната линия на бедност.
Картината се допълва от безнаказани нарушения от страна на работодатели и правителства на основни права на работниците – на сдружаване, на колективно трудово договаряне. Нерядко самите синдикалисти са подложени на огромен натиск.
В навечерието на празника – символ на трудовата солидарност и борбата за справедливост на трудовите хора по целия свят – КНСБ, след проведен Координационен синдикален съвет, за пореден път заявява категорично, че ще се бори за социална пазарна икономика, за капитализъм „с човешко лице”, за утвърждаване в българската реалност на ценностите свобода, солидарност, справедливост и достоен труд. Ще ги защитаваме докрай, мотивирани, единни, непреклонни и ще ги отстоим!
Честит празник, приятели - синдикални братя и сестри!
Лили Вълчева, член на КСС на КНСБ и председател на ВОН-КНСБ
