Председателят на ВОН-КНСБ – доц. д-р инж. Лиляна Вълчева и доц. д-р Александър Николов – председател на УС”ВОН”-КНСБ в СУ „Кл. Охридски” участваха в НАЦИОНАЛНАТА ТРИСТРАННА КОНФЕРЕНЦИЯ на тема „ЗАПЛАЩАНЕТО НА ТРУДА В БЪЛГАРИЯ”, която се проведе на 28 май 2014 г. в София, организирана от КНСБ под мотото
„НЕОБХОДИМИ СА НЕЗАБАВНИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ В СФЕРАТА НА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ТРУДА, АКО ИСКАМЕ БЪЛГАРИЯ ДА ИМА РАБОТЕЩА ИКОНОМИКА И ДА ИМА БЪЛГАРИЯ ИЗОБЩО”
Пламен Димитров – президент на КНСБ, представи предложенията на КНСБ за незабавни законодателни промени по заплащането на труда, които да гарантират ясни процедури, срокове и правила за договаряне на работните заплати на всички нива – от минималната работна заплата за страната, през препоръчителните индекси за нарастване на работните заплати и браншовите/ отраслови споразумения, до общинско и фирмено равнище. Той изрази общото недоволство от факта, че консултирането на социалните партньори е превърнато във формална процедура с предизвестен резултат. На конференцията беше представено предложението на КНСБ за механизъм, по който да бъде определян размерът на минималната работна заплата, който да отчита състоянието и динамиката на относителния дял на компенсацията на труда в БВП, средно-годишния индекс на потребителските цени, европейските изисквания и препоръки за подържане на макроикономическа стабилност, равнището и динамиката на производителността на труда, на средната работна заплата и на издръжката на живота, общото равнище на работните заплати, както и мерките за поддържане и повишаване равнището на заетостта.
За КНСБ колективното трудово договаряне е фактор с определящо значение за структурата и равнището на брутната работна заплата. Наличието на КТД е свързано с 29% по-висока брутна работна заплата, около 2 пъти по-високи размери на законово регламентираните плащания, 15% по-висока фиксирана част на брутната заплата и много по-големи социални придобивки.
Президентът на КНСБ коментира, че основната работна заплата се нуждае от ясно дефиниране на най-високо нормативно ниво – в Кодекса на труда. При прилагането на сделни форми и системи на заплащане, основната работна заплата трябва съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми. И още, Кодексът на труда трябва да насочва към разработването на класификатор на функциите и към системи на заплащане на труда от т.нар. аналитичен тип, които се базират на степенуване и йерархизиране на функциите и работните места въз основа на ясни критерии. Представени бяха и целите, които социалните партньори трябва да гонят с хоризонт 2017 г., а именно средната работна заплата по паритет на покупателна способност да бъде 40% от ЕС-28, а относителният дял на компенсацията на наемния труд да е 50% от БВП, като съотношението между минимална и средна работна заплата да е не по-малко от 50%.
Министър-председателят на Република България – доц. Пламен Орешарски, сподели притесненията си за това, че България е на дъното в Европейския съюз по размер на доходите, но е и страната с най-бързи темпове на нарастването им. Той подчерта, че този дебат не е еднократен, а перманентен и че не трябва да спира. Премиерът подчерта, че развитието на икономическата система не е самоцелно – то е, за да се подобри качеството на живот на всички. „Въпреки това трябва да сме много внимателни това да не е конюнктурно явление, а нещо устойчиво”, добави още той.
В дискусията участваха представители на Народното събрание, на правителството, председатели на национално представителни работодателски организации и браншови камари, на КТ „Подкрепа”, представители на конгресното ръководство на КНСБ, както и председатели на браншовите синдикати и федерации – основни членове на КНСБ.
